Кожата е «плик» на човешкото тяло, съдържащ описание на цялата му биография, и е негов защитник. Кожата е подложена на големи натоварвания: сухота на въздуха в помещението, студ и горещина навън, замърсен въздух, изпепеляващо слънце —всички тези фактори са причина за появата на проблеми.
Освен това кожата изпълнява следните функции :
По количество и разнообразие на изпълняваните функции кожата значително превъзхожда останалите органи. Тя играе ролята на трети бял дроб — диша, благодарение на което се поддържа постоянна температура на вътрешните органи. Освен това кожата може да се сравни с гранична служба: тя отделя вътрешните органи от външния свят, като заедно с това им позволява да контактуват. Така кожната обвивка възпрепятства проникването на вредни микроби в организма, химикали, а също така извежда токсини и продукти на тъканния обмен, участва във водно-солния, въглехидратния и белтъчния обмен.
регулаторна функция (регулира синтеза на витамин D, необходим за растежа и снабдяването на костите с калций);
информационна (предава сигнали в мозъка с помощта на 500 нервни рецептора, които се намират върху всеки неин квадратен сантиметър);
имунна (основни елементи на имунната система на кожата са Лангерхансови клетки);
между организма и външната среда: при стесняване на кръвоносните съдове топлината се задържа в организма,при разширяването се извършва отдаване).
Структура на кожата
Кожата е най-големият орган: площта при възрастния човек средно е 2 квадратни метра, а теглото приблизително три пъти повече от теглото на черния дроб (най-големия орган на човешкия организъм) и е около 15% от общото тегло на тялото.
Кожата има около 150 нервни окончания, повече от 3 милиона клетки, около 100-300 потни жлези и
1 километър кръвоносни съдове. Съдовата система на
кожата побира една трета от цялата кръв, която циркулира в организма — 1,6 литра
Кожата се състои от три основни слоя — най-горен слой (епидермис), самата кожа (дерма) и подкожна мастна тъкан.
Епидермисът е горен, най-тънък слой: дебелината му е съпоставима с дебелината на лист плътна хартия, но именно епидермисът осигурява повечето от защитните свойства на кожата. Състои се от пет слоя клетки, в най-долния — базален (зародишен) — протичат обменните процеси и се образуват нови клетки. Постепенно предвижвайки се нагоре, те губят ядрото и стават рогови. По този начин горният (рогов) слой на епидермиса се състои от «мъртви» клетки, които се лющят по време на непрекъснатия процес на обновяване на кожата.
Човек всеки ден губи около 1 грам от роговите люспи. Именно от тях се състои по-голямата част от домашния прах — 70%.
Кожата, която човек «сваля» през целия си живот, може да достигне 18 килограма.
Освен най-голямата група кератиноцити в епидермиса съществуват меланоцити, които изпълняват пигменто- образуваща функция, Лангерхансови клетки и лимфоцити.
Дермата се състои от два слоя — папиларен и мрежест. Папиларният слой е получил името си заради многобройните папила, хлътнали в епидермиса. Те определят рисунката на повърхността на кожата, която има индивидуален характер. Този факт се използва в криминалистиката — при разпознаване на пръстовите отпечатъци. Мрежестият слой на дермата е образуван от мощни снопчета от колагенови влакна и мрежа от еластични влакна. Основните клетки на дермата — фибробластите са своеобразна «фабрика» за производство на еластин, колаген и хиалуронова киселина. Снопчетата от колагенови влакна преминават основно в две насоки: едните от тях лежат перпендикулярно спрямо повърхността на кожата, другите — напречно. Заедно те образуват мрежа, структурата на която се определя от функционалното натоварване върху кожата. В участъците, подложени на силно натоварване (стъпала, връхчета на пръстите, лакти и др.), е добре развита широкопореста, груба мрежа от колагенови влакна. А там, където кожата е подложена на значително разтягане (тиловата част на стъпалото, лицето и т.н.), в мрежестия слой се намира по-нежна колагенова мрежа. Еластичните влакна повтарят хода на кола-
геновите влакна. Влакната на колагена и еластина оформят опорната структура на кожата и заедно с междуклетъчното вещество й придават еластичност и здравина. Структурата прилича на триизмерна мрежа, към която се прикрепят всички структурни компоненти на дермата и клетки.
Най-високият американски небостъргач Уилис Тауър (110 етажа — висок над 500 метра повтаря природната архитектура на колагеновите влакна, затова е способен да устои на силата на чикагските ветрове.
В дермата също така се съдържат нерви, кръвоносни и лимфатични съдове, космени фоликули, потни и мастни жлези. Именно в нея са разположени гладките мускули, които управляват движенията на лицето.
Мимическите бръчки са краен резултат от 15 000 промени в изражението на лицето, които извършваме всеки ден! Младата кожа има здрави колагенови влакна, но с възрастта те стават по-слаби, по-бързо се увреждат, а възстановяването им е по-бавно. И на мястото на постоянно повтарящите се изражения на лицето се появяват трайни «следи».
Хиподермата (подкожна мастна тъкан) включва мастна тъкан, подкожни нервни и съдови канали . В същия слой се намират космени фоликули и потни жлези . Хиподермата изпълнява функцията на топлоизолация и омекотяване на механичното въздействие върху вътрешните органи . Дебелината на този слой е от 2 до 10 мм . Подкожната тъкан се състои от снопчета съединителна тъкан, които се преплитат и образуват мрежа от дебели колагенови и еластинови влакна, продължаващи от дермата, и от парченца мастна тъкан . Основните клетки на подкожната мастна тъкан са адипоцити, на които най-голямата особеност се състои във възможността да увеличават размерите си, като почти изцяло се запълват със себум .